Една новаторска теория предполага, че човешкият ум може да влияе върху начина, по който възприемаме времето, като създава усещането, че то се забавя. Според нейния автор състояния като силна концентрация, променено състояние на съзнанието или определени психични състояния могат да накарат човек да преживява събитията сякаш се случват по-бавно, създавайки усещане за удължен момент.
Макар засега тази идея да остава на ниво теория, тя се основава на концепции от квантовата физика, невронауката и изследванията на възприятието. Според нея времето може да не е напълно абсолютна величина, а възприятието ни за него да се формира поне отчасти от съзнанието.
Изследванията върху мозъчната активност и възприятието за времето подсказват, че съзнанието ни може да влияе върху начина, по който преживяваме хода на събитията.
Ако подобна хипотеза бъде потвърдена, тя би могла да промени из основи разбирането ни за човешкото познание, съзнанието и връзката между ума и самата структура на реалността. Тя поставя и интригуващи въпроси за границите на човешкия опит и за начина, по който мозъкът взаимодейства с Вселената.
Възможността умът ни да влияе върху възприятието за времето ни напомня колко много още предстои да открием както за Космоса, така и за неизследвания потенциал на човешкото съзнание.
Източник: https://matrixreimprinting.net
