Автор: Марти Иванова
Какво се случва, когато знаем, че можем да се справим, подготвени сме добре, имаме необходимите знания или физически умения, но в решаващия момент тревожността взема превес? Умът блокира, тялото се напряга, концентрацията се разпада и резултатът се оказва далеч под реалните ни възможности. Възможности, които не веднъж сме демонстрирали в хода на тренировъчната ни програма.
Всъщност това е преживяване, което повечето от нас познават под една или друга форма. Може да е изпитът, за който сме учили с дни, презентацията, която сме репетирали десетки пъти, или онзи важен момент, в който просто трябва да покажем какво можем. И точно тогава нещо сякаш ни спъва.
Отдавна знаем, че представянето не зависи единствено от подготовката и способностите ни. Психиката има огромна роля в това доколко успяваме да използваме потенциала си в решаващия момент. Именно затова една от интересните области в изследванията върху Техниките за емоционална свобода (ТЕС) е свързана не само с тревожността и стреса, но и с начина, по който тяхното овладяване може да се отрази върху реалните ни резултати.
ТЕС при академичен стрес и страх от провал
Стресът, свързан с ученето и академичното представяне, е изследван както при ученици, така и при студенти.
Една от първите програми за изследване на ефекта на ТЕС върху стреса и тревожността сред ученици е проведена в Австралия с 44 деца на възраст между 13 и 15 години.
Шест седмици след работа с ТЕС при участниците е установено клинично значимо понижаване показателите за дистрес. Наред с това се наблюдават повишаване на самочувствието и подобряване на грижата към себе си.
Особено интересен е фактът, че резултатите не изчезват непосредствено след приключването на програмата. При проследяването 11 месеца по-късно, те са запазени.
Академичната среда може да създава специфичен вид напрежение. Отдолу често стоят общочовешкия страхове – от провал, от излагане, от отхвърляне. Тези страхове и високите изисквания понякога водят до защитно-песимистична нагласа, затваряне в себе си и понижени резултати. Така тревожността може да се превърне в реална пречка човек да покаже знанията и способностите, които всъщност притежава.
Последвалите програми с ученици и студенти разглеждат приложението на ТЕС именно в подобни ситуации. Отчетени са подобрения в паметта и концентрацията, както и намаляване на тревожността преди изпити.
Говорене пред публика
Говоренето пред публика е друга ситуация, в която тревожността може да стане много видима. Ако не всеки, то повечето хора изпитват притеснение от този акт. Тъй като той събужда вече гореспоменатите страхове, които стоят на едно по-дълбоко вътрепсихично ниво.
Всеки, който е изпитвал силно притеснение преди публична изява, познава поне част от симптомите. Умът може внезапно да блокира, устата да пресъхне, гласът да затрепери, пулсът да се ускори, а мислите, които допреди минута са били прекрасно подредени, сякаш изчезват. Човек сякаш блокира.
И тук отново е интересно, че може да си чудесно подготвен. Да знаеш какво искаш да кажеш, да си репетирал, да познаваш темата си из основи и въпреки това тревожността така да завладее ума и тялото, че да се окаже по-силна от подготовката.
Точно такива тревожни реакции са обект на изследвания върху приложението на ТЕС при говорене пред публика.
Резултатите показват подобрение на симптомите само след 15 минути потупване, като ефектът е още по-добър след 30 и 45 минути работа с ТЕС.
Проведено е и рандомизирано контролирано изследване върху ефикасността на ТЕС при така често срещаната тревожност от говорене пред публика. При този тип изследване участниците се разпределят на случаен принцип в различни групи, което позволява резултатите от отделните видове въздействие да бъдат сравнени по-надеждно.
Интерес представлява и пилотно изследване на психиатъра д-р Дан Бенор, в което ТЕС е сравнена с когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Според представените резултати положителните ефекти, постигнати с КПТ за пет сесии, при ТЕС са постигнати само за две сесии.
Тук е важно да не превръщаме резултата от едно пилотно изследване в генерално заключение, че единият терапевтичен подход е по-добър от другия. Но резултатът насочва вниманието към един от интересните въпроси в изследванията на ТЕС, а именно колко бързо може да настъпи промяна в тревожната реакция.
Какво общо има тревожността със спортните резултати?
Психологията на спортните постижения е тема, която вълнува поколения спортисти, треньори и изследователи. Защото понякога разликата между великолепното представяне и провала не е във физическата подготовка.
Един спортист може да е тренирал с години. Тялото му „знае“ движението. Изпълнявал го е стотици, дори хиляди пъти. Но идва състезанието, решаващият удар или хвърляне и изведнъж се намесват напрежението, страхът от грешка или споменът за предишен провал.
Точно затова е толкова интересен въпросът какво се случва, ако работим не върху физическото умение, а върху емоционалната реакция, която може да му попречи.
Именно ефекта на ТЕС върху спортните постижения изследва д-р Доусън Чърч.
В рандомизирано изследване участват 26 баскетболисти, 14 мъже и 12 жени. След стандартно разгряване те изпълняват свободни хвърляния, дрибъл и скокове на височина.
След това всеки от спортистите получава индивидуална ТЕС сесия с продължителност само 10 минути, след което отново изпълнява скокове и хвърляния.
Резултатите показват 20,8% подобрение на представянето в ТЕС групата, докато при контролната група е отчетено 22,2% влошаване на резултатите.
Само 10 минути работа с ТЕС и толкова отчетлива разлика между двете групи определено е резултат, който заслужава внимание.
Подобни резултати са наблюдавани и при други видове спорт.
При изследване с футболен отбор след 10-минутна ТЕС сесия е отчетено значително подобрение в отбелязването на голове.
При волейболисти подходът е малко по-различен. Там ТЕС сесиите са по-задълбочени, с продължителност около 20 минути, и работата е насочена към конкретни негативни спомени. След тях са отчетени значителни подобрения както в емоционалното състояние на спортистите, така и във физическата им форма и представянето им на терена.
Тук е важно да обърнем внимание на един детайл. ТЕС не учи волейболиста как да играе по-добре. В тези сесии се работи върху конкретни негативни спомени. И въпреки това след работата се наблюдава промяна не само в емоционалното състояние, но и във физическата форма и представянето на терена.
Именно тази връзка между преживяването и представянето прави резултатите толкова любопитни.
Ами ако проблемът не е в способностите ни?
Ако погледнем тези изследвания заедно, между ученика преди изпит, човека пред публика и спортиста преди решаващо изпълнение започва да се очертава интересна обща нишка.
И в трите ситуации човек вече притежава определени знания или умения.
Ученикът е учил. Говорещият пред публика знае какво иска да каже. Спортистът е тренирал движението стотици или хиляди пъти.
И все пак в решаващия момент тревожността, страхът от провал, напрежението или негативното преживяване могат да попречат тези способности да бъдат използвани пълноценно.
Може би всички сме имали поне един момент, в който след това сме си казвали: „Можех много повече, но нещо ме блокира.“
И точно това „нещо“ си струва да бъде изследвано.
Защото понякога проблемът наистина не е в липсата на знания, талант, подготовка или умения. Те вече са там. Това, което ни пречи да ги използваме, може да бъде страхът от провал, напрежението, тревожността или негативно преживяване, което продължаваме да носим със себе си. Натрупаният минал негативен опит на болка, страх и провал държи постоянно напрежение и удря по самооценката и вярата в собствените възможности. Целенасоченото приложение на ТЕС върху тези натрупвания позволява с освобождаването на психичните защити, ограничения и несъзнавани страхове, човек да подобри постиженията си.
Изследванията върху ТЕС поставят интересен акцент именно върху тази връзка. При разгледаните групи промяната се наблюдава в различни направления: намаляват показателите за дистрес и тревожност, подобряват се концентрацията и паметта, а при спортистите се отчитат промени и в конкретното физическо представяне.
Разбира се, отделните изследвания са с различен мащаб, методология и продължителност и резултатите им трябва да бъдат разглеждани именно в този контекст.
Но те ни дават повод да погледнем по малко по-различен начин на собствените си ограничения.
Понякога следващата крачка към по-добрия резултат може да не бъде още повече усилие, още повече тренировки и още повече натиск върху себе си, а освобождаването от онова, което ни спира да покажем това, което вече можем.
Източници
- Мартин, Андрю. Изграждане на успех в класната стая: Премахване на академичния страх и провал. Ню Йорк: Международна издателска група Continuum, 2010.
- Джоунс, С., Торнтън, Дж. и Андрюс, Х. „Ефикасност на ТЕС при редуциране на тревожността от говорене пред публика: Рандомизирано контролирано изследване.“ Енергийна психология: теория, изследвания и лечение 3, no. 1 (2011): 19-32.
