Автор: Марти Иванова
Има преживявания, които приключват в реалността, но продължават да живеят вътре в нас дълго след това. Понякога години наред. Понякога и цял живот.
Война, сексуално насилие, природен катаклизъм, тежка детска травма. Събитието е останало в миналото, но реакциите към него могат да продължат да бъдат част от настоящето и то с особено голяма сила. При посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) те могат да се проявяват като проблясъци от травматични сцени, кошмари, депресия, изолация, нощно потене, трудности с концентрацията, припряност и агресия.
Сред многобройните приложения на ТЕС, които са обект на научни изследвания, е и работата с психологическа травма и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Изследванията в тази област проследяват както промените в психичното състояние, така и физиологичните промени след прилагането на ТЕС.
Когато травмата остава в настоящето
Темата за травмата е особено интересна, защото тук не говорим просто за болезнен спомен. Понякога човек прекрасно знае, че събитието е приключило, но определена ситуация, образ или друг дразнител може отново да отключи старата реакция. Човек често не си дава сметка за този процес, а действа по един автоматичен начин.
Психиатърът д-р Бесел ван дер Колк разглежда именно връзката между травмата и нейните телесни проявления. Изследванията му подчертават, че разговорните терапии далеч невинаги са достатъчни за справяне с пораженията върху психиката. При травмата се наблюдава спад в дейността на центъра на речта, зоната на Брока, и засилена дейност в дясното полукълбо на мозъка, свързано с емоциите. Така човекът, преживял травмата, може да има затруднение да осмисли рационално и да изрази ясно с думи какво е преживял.
Според Ван дер Колк ефективната терапия при тежки травматични преживявания трябва да ангажира и тялото, и ума. За да бъде изцелена травмата, травматичното събитие трябва да бъде преживяно отново, но този път от емоционално състояние на сила, овластеност и спокойствие, вместо от безпомощността и физическата парализа, съпътствали първоначалното събитие.
Точно тук се срещаме с начина, по който работим с ТЕС. Овладяваме и спираме стресовата реакция в спомена, така че миналото събитие да може да бъде преживяно по нов, по-спокоен и овластен начин и да бъдат открити нови гледни точки към него.
И може би най-точно тази връзка е събрана в думите на д-р Ван дер Колк, цитирани в материала:
„Травмата се връща отново и отново в живота ни, но не като спомен, а като реакция.“
Какво показват изследванията при ПТСР?
Изследванията на ТЕС при ПТСР обхващат хора, преминали през изключително тежки житейски събития.
Сред изследваните са ветерани и оцелели от войните в Ирак, Иран, Афганистан и Босна, оцелели след геноцида в Руанда, жертви на сексуално насилие и хора, преживели природни катаклизми.
При тях са проследявани различни симптоми на ПТСР, сред които проблясъци от травматични сцени, кошмари, депресия, изолация, нощно потене, трудности с концентрацията, припряност и агресия. В представените изследвания симптомите намаляват драстично, в някои случаи до пълното им изчезване.
Това е една от темите, при които цифрите сами по себе си заслужават внимание.
Друго клинично изследване сравнява ТЕС с вербални терапии. След шест ТЕС сесии 86% от ветераните с клинични нива на симптомите на ПТСР преминават в извънклинични норми. Нещо повече, при проследяването три и шест месеца по-късно тези нива се запазват (Stein & Brooks, 2011).
Тук е важно да бъдем точни. Тези 86% са резултатът от конкретното клинично изследване и не означават, че можем автоматично да пренесем същия процент към всеки човек с ПТСР. Но самият резултат и запазването му във времето определено заслужават внимание.
ТЕС в сравнение с ЕМДР
Изследване, проведено от Националната здравна служба на Великобритания, сравнява ТЕС с десенсибилизация и преработка чрез движение на очите (ЕМДР).
Резултатът е много конкретен: ТЕС и ЕМДР са еднакво ефективни при четири сесии (Karatzias et al., 2011).
Интересна гледна точка добавя и изследване сред терапевти, работещи с хора, преживели тежки детски травми, включително сексуално насилие. Според докладваното клиентите предпочитат ТЕС, защото подходът позволява освобождаване на травмата по неинвазивен начин, като по този начин значително се намалява възможността за ретравмиране, което е основен риск при този тип работа.
Когато разказването отново активира преживяното
Д-р Ерик Лесковиц започва кариерата си през 1983 г. в администрацията на ветераните от войната във Виетнам. Той разказва, че по това време психиатричното лечение на ветераните включвало единствено преразказване на травматичните случки. Според наблюденията му това влошавало състоянието и реактивирало травмата.
Впоследствие д-р Лесковиц започва да прилага меридианни терапии, а днес оглавява терапевтична програма с енергийна медицина в рехабилитационна болница в Бостън.
Тук отново се връщаме към идеята, че при травматичното преживяване думите невинаги са достатъчни. Човек може да разказва какво му се е случило, но реакцията към случилото се да продължава да съществува в тялото, в психиката му.
Точно затова при ТЕС започваме потупването от реакциите, за да стигнем до травматичните събития, които стоят зад тях.
А какво показват изследванията при депресия?
Друга сериозно изследвана област е приложението на ТЕС при депресия.
Тук вече разполагаме не само с отделни проучвания. В материала е представен метаанализ на изследователите Джерод А. Нелм и Лиана Кастел, който обхваща 20 отделни изследвания върху ТЕС при депресия.
Метаанализът събира и анализира резултатите от множество отделни изследвания, така че да бъде разгледана по-голяма картина, а не резултатът само от едно проучване.
Авторите изчисляват средно намаляване на симптомите на депресия с 41%.
Сравнението с резултатите от метаанализи на психиатрични медикаменти и други психотерапии показва, че ТЕС води до по-голямо намаляване на симптомите на депресия.
Не можем да променим миналото. Реакцията към него обаче можем.
Може би това е най-трудната част от темата за психологическата травма. Не можем да се върнем назад и да направим така, че болезненото събитие никога да не се е случвало.
Но травмата не съществува единствено като история за нещо, което е станало някога. Тя продължава да живее в нас днес. Присъства чрез реакциите, които се активират в резултат от конкретни “тригери” или дразнители.
И именно с тези реакции работим.
Научните данни разглеждат ТЕС при хора с изключително тежки преживявания, от ветерани и оцелели от войни и геноцид до жертви на сексуално насилие и хора с ПТСР. Други изследвания проследяват приложението на метода при депресия. Резултатите показват значими промени, а при част от изследванията ефектът от терапията се запазва и месеци след приключването на терапията, когато е направена проверка на резултатите.
Не можем да променим миналото. Но можем да работим с начина, по който то продължава да присъства в живота ни днес.
И понякога именно промяната на тази реакция е начинът миналото най-после да остане там, където му е мястото.
Източници
- Kirsten Schulz, PsyD, Energy Psychology: Theory, Research, & Treatment, (2009), 1(1), 15-22.
- Leskowitz, E. Journal of Alternative and Complementary Medicine (2016, p. 181).
- Доусън Чърч, проф., Кристал Хоук, д-р, Одри Буукс, проф., О. Токоленко, Мария Врен, Ингрин Динтер, Филис Стейн, проф. „Приложение на ТЕС (Техники за емоционална свобода) за психологическа травма при ветерани: Рандомизирано контролирано изследване.“
- Volume 12, Issue 5, September-October 2016, Pages 355-365.
- Джерод А. Нелм, Лиана Кастел. „Систематичен преглед и мета-анализ на рандомизирани и нерандомизирани проучвания на клинични техники за емоционална свобода (ТЕС) за лечение на депресия.“
Допълнителен източник за частта за механизма на травмата:
- Ван дер Колк, Бесел. „Посттравматично стресово разстройство и природата на травмата.“ Диалози в клиничната невронаука 2, no. 1 (2000): 7-22.
