Автор: Марти Иванова
Когато говорим за Техниките за емоционална свобода, най-естествено е първо да мислим за емоциите, за тревожността, стреса, травматичните преживявания, страховете. Но научните изследвания върху ТЕС не се ограничават само до начина, по който се чувстваме психически.
Част от тях проследяват и физиологични промени, като нивата на кортизол, генната експресия и неврологичната активност на мозъка. Други изследват приложението на ТЕС при различни физически състояния.
Точно тази връзка между психичното и физическото здраве ми се струва особено интересна. Свикнали сме да ги разглеждаме като две отделни категории, но тялото и психиката ни не функционират независимо едно от друго.
Какво всъщност показват изследванията?
От хроничната болка до различни физически състояния
Спектърът от физически състояния, при които е изследвано приложението на ТЕС, е широк. Сред тях са диабет, фибромиалгия, мозъчна травма, псориазис, астма, дихателни проблеми, рак на гърдата, хронична болка, ревматични болки и проблеми със зрението. В изследванията са включени също пристрастявания и тютюнопушене.
При изследваните групи се наблюдава намаляване на остротата и интензивността на физическите симптоми и емоционалните състояния, както и подобрение в поведението и показателите за добро физическо и психично здраве и устойчивост.
Тук обаче има едно уточнение, което според мен е важно да не пропускаме. Изследванията върху ефекта на ТЕС при конкретни заболявания все още се развиват и събират доказателства.
Затова тези резултати са интересна посока за изследване, но не бива да ги превръщаме в твърдение, че ТЕС лекува изброените заболявания. Данните показват наблюдавани промени в симптомите и показателите при изследваните групи.
Когато измерваме не само как се чувства човек
Една от важните посоки в научните изследвания върху ТЕС е опитът да се излезе извън субективното усещане на човека.
Защото има голяма разлика между „чувствам се по-добре“ и това да можем да измерим промяна в конкретен физиологичен показател.
Изследванията върху ТЕС включват именно такива измервания, сред които нивата на кортизол, експресията на ДНК и неврологичното сканиране на мозъка.
За кортизола и неговата връзка със стреса говорихме подробно в статията „Научните изследвания и ТЕС“. Тук е важно да припомним само контекста. Кортизолът е един от основните стресови хормони, а високите му нива се свързват с намалена имунна защита, метаболитни проблеми, затлъстяване и нарушен сън. В представените изследвания при прилагането на ТЕС се наблюдава значително намаляване на количествата на стресовите хормони в кръвта.
Може ли емоционалната промяна да достигне до нивото на гените?
Тук стигаме до една от най-любопитните части от изследванията, представени в материала.
Пилотно проучване с четирима души сравнява четиричасова ТЕС сесия с плацебо сесия.
След ТЕС сесията анализът на генната експресия показва промени в активността в 72 гена. Тези гени са свързани с различни процеси, сред които потискане на ракови тумори, защита срещу ултравиолетови лъчи, регулиране на инсулиновата резистентност при диабет тип 2, имунна и антивирусна защита, синаптична свързаност между невроните, неврална пластичност, синтез на червени и бели кръвни телца, регулиране на метаболизма, укрепване на клетъчните мембрани и редуциране на оксидативния стрес.
Тук размерът на изследването е особено важен. Говорим за пилотно проучване с едва четирима участници, затова резултатът е интересен, но сам по себе си не е достатъчен за големи заключения.
След него обаче са проведени и други изследвания.
При проучване с 16 ветерани с ПТСР, получили ТЕС сесии с обща продължителност 10 часа, наред с подобрението на симптомите на психичното здраве е установено и положително изменение в експресията на гени, свързани със стресовите хормони и подобрената функция на имунната система.
Точно това прави тази посока толкова любопитна. Не се наблюдава единствено как човек описва състоянието си, а се търсят и измерими физиологични промени.
Един любопитен експеримент с кръвни проби
В материала е описан и един експеримент, който е важно да разграничим от научните проучвания дотук, защото е определен като любителски.
ТЕС практикът Ребека Марина и д-р Патриция Феличи използват микроскоп с тъмно поле, чрез който наблюдават кръвна проба в реално време. При симптоми на стомашно неразположение първоначално наблюдават слепени в клъстери и мудно движещи се кръвни телца. След петминутна ТЕС сесия в новата кръвна проба наблюдават самостоятелни кръвни телца.
При различни емоционални състояния са описани и различия във формата, организацията и поведението на кръвните клетки.
Наблягам още веднъж, че това е любителски експеримент, а не клинично научно изследване, и не трябва да му придаваме същата доказателствена тежест.
Самият материал го представя по-скоро като отворена врата към бъдещи опити, които да изследват как физическото тяло се повлиява при различни емоции и състояния на съзнанието.
Какво казва по-широкият научен преглед?
През ноември 2022 г. във Frontiers in Psychology е публикуван систематичен преглед за ефективността на ТЕС, който обобщава резултатите от висококачествени проучвания на метода.
Сред заключенията са резултати от рандомизирани контролирани проучвания за приложението на ТЕС при психологически състояния, но също и при физиологични проблеми като болка, безсъние и автоимунни състояния, както и върху биологични маркери за стрес.
Метаанализите, оценяващи ефекта от терапията с ТЕС, определят ефекта като „умерен“ до „голям“.
Съавторът на систематичния преглед д-р Доусън Чърч прави и едно важно разграничение между субективната и обективната промяна. По смисъла на думите му едно е човек да съобщи, че се чувства различно, а друго е да бъдат установени външни положителни промени, които могат да бъдат обективно измерени.
И може би именно това е най-интересното в тази част от изследванията върху ТЕС.
Психика и тяло. Две страни на една система.
Колкото повече научаваме за човешкия организъм, толкова по-трудно става да прокараме ясна граница между това, което наричаме „психично“, и онова, което определяме като „физическо“.
При изследванията върху ТЕС тази връзка се проследява на различни нива. От субективното усещане за симптомите до кортизола, неврологичната активност и генната експресия.
Данните са интересни, но тук особено важно е да запазим мярката. При конкретните физически заболявания изследванията все още се развиват и доказателствата продължават да се натрупват.
Затова за мен най-интересният въпрос не е дали можем прибързано да обявим ТЕС за решение на физическите заболявания. На този етап предоставеният материал не ни дава основание за подобно заключение.
По-важното е, че вече има научен интерес не само към въпроса „Как се чувства човек след ТЕС?“, но и към другия, много по-труден за отговор въпрос:
„Какво се променя в тялото?“
И точно там според мен предстои да научим тепърва още много.
Източници
- Махараж, М. Е. „Диференциация на генната експресия след ТЕС терапия: пилотен протокол за оценка на слюнчена мРНК.“ Енергийна психология 8:1 (2016): 17–32.
- Чърч, Доусън. „Епигенетични ефекти в лечението на ПТСР при ветерани чрез Клиничен ТЕС: рандомизирано контролирано пилотно изследване.“ Американско списание за популяризиране на здравето32, No. 1 (2018): 112–122.
- Систематичен преглед за ефективността на ТЕС, публикуван във Frontiers in Psychology, ноември 2022 г., посочен в използвания откъс.
- За любителския експеримент с кръвни проби материалът посочва като източник EFT Universe, Rebecca Marina.
