Автор: Марти Иванова
Защо понякога знаем прекрасно, че не сме гладни, но желанието за определена храна е толкова силно, че сякаш не можем да му устоим? И защо промяната в хранителните навици често се оказва много по-трудна от простото решение „от утре ще се храня различно“?
Хранителните пристрастявания и наднорменото тегло са сред областите, в които австралийският клиничен психолог и университетски преподавател д-р Пита Стейпълтън провежда едни от първите си изследвания върху Техниките за емоционална свобода (ТЕС). Като специалист, работещ в областта на хранителните разстройства, тя насочва научния си интерес към приложението на ТЕС при хранителни пристрастявания и отслабване.
Особено интересното при тези изследвания е, че ефектът от терапията не е проследен единствено чрез това, което участниците споделят за своето желание за храна. Използвано е и образно изследване на мозъка, което позволява да се наблюдава как той реагира при вида на желаните храни преди и след терапията.
Как реагира мозъкът при силно желание за храна?
В едно от първите изследвания на д-р Стейпълтън участват 15 души със затлъстяване. Десет от тях получават ТЕС терапия в продължение на четири седмици, а останалите петима са включени в контролна група без терапия.
В началото на експеримента мозъкът на всеки от участниците е сканиран, докато човекът наблюдава изображения на храни.
Резултатът показва силна активация на мозъчните центрове, свързани с желанието за консумация, част от системата „възнаграждение-наказание“. Тоест образът на храната не е просто неутрална информация за мозъка. При хората със силен глад към определени храни той предизвиква отчетлива мозъчна реакция.
След четири седмици ТЕС терапия е направено ново сканиране.
Този път резултатът е съвсем различен.
Същите мозъчни центрове, които преди терапията са били силно активирани при вида на храната, след четирите седмици са напълно деактивирани или показват минимална активност.
Промяната се вижда не само при сканирането. Самите участници съобщават за никакъв или минимален интерес към храните, към които само четири седмици по-рано са изпитвали огромен глад.
Фиг. 1. Вляво: мозъчна активност при наблюдение на храна преди ТЕС. Вдясно: мозъчна активност при наблюдение на храна след четири седмици, общо 8 часа работа с ТЕС.
Това е важен резултат, защото ни позволява да видим хранителното желание не просто като въпрос на „силна“ или „слаба“ воля. В рамките на това изследване силното желание за определени храни има видим неврологичен компонент, а след работата с ТЕС се наблюдава промяна именно в мозъчната реакция към хранителния стимул.
А какво се случва с теглото?
Следващите изследвания на д-р Стейпълтън насочват вниманието и към друг важен въпрос: ако чрез ТЕС се повлиява отношението към храната и силното желание за определени храни, може ли това да се отрази и върху телесното тегло?
В едно от изследванията участват 96 жени с висок индекс на телесна маса. В продължение на осем седмици те използват ТЕС по два часа седмично, или около 15 минути дневно.
Особено интересно е, че в рамките на програмата участничките не следват специален хранителен или спортен режим.
Според резултатите, представени от д-р Стейпълтън, само чрез работата с ТЕС, без специална диета или упражнения, участничките свалят средно 16 килограма до края на изследването.
Но още по-интересен е въпросът какво се случва след края на програмата.
Един от големите проблеми при отслабването е не само постигането на определен резултат, а неговото задържане. В това изследване постигнатият ефект се запазва повече от 12 месеца след приключването на програмата.
Не се променят само килограмите
Резултатите не се ограничават до промяна в теглото.
Участничките съобщават и за намаляване или пълно изчезване на психоемоционални симптоми като раздразнителност, емоционална чувствителност, депресивност и тревожност.
Това е особено интересна част от изследването, защото насочва вниманието отвъд самото хранително поведение. Работата не се свежда просто до въпроса „Как да спра да ям тази храна?“, а включва и емоционалните състояния, които съпътстват отношението към храната и собственото тяло.
Изследването сравнява ТЕС и с когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Резултатите показват, че ТЕС терапията е равностойна на този утвърден терапевтичен подход, а в някои аспекти го превъзхожда.
Какво наблюдаваме и в България?
За мен тази тема има и още едно интересно измерение, защото подобни резултати наблюдаваме и в работата ни в България.
В програмата „Оформи мечтаното тяло с ТЕС и го заобичай отново“ участниците съобщават за подобряване на хранителните навици, свалени килограми, средно между 8 и 16 кг, както и за промени, които далеч не се изчерпват с кантара.
Сред тях са повече спокойствие, самочувствие и увереност.
И тук отново виждаме нещо важно: когато говорим за отношенията с храната и тялото, физическите и емоционалните промени трудно могат да бъдат разглеждани като напълно отделни процеси.
От борба с храната към промяна на реакцията
Двете изследвания на д-р Стейпълтън ни дават различен поглед към един и същ проблем.
Първото ни позволява буквално да видим как се променя мозъчната реакция към храната след четири седмици работа с ТЕС. Силно активните преди терапията мозъчни центрове, свързани с желанието за консумация, след терапията показват минимална или липсваща активност. Успоредно с това самите участници съобщават, че огромният им предишен глад към тези храни е изчезнал или е станал минимален.
Второто изследване проследява какво се случва в по-дълъг период. При него се наблюдават промени не само в теглото, но и в психоемоционалното състояние, а резултатите се запазват и след приключването на програмата.
Това измества фокуса от непрекъснатата борба със самата храна към един по-дълбок въпрос: какво се случва с нашата реакция към нея?
И може би именно там се намира една от най-интересните посоки в работата с хранителните пристрастявания. Не просто да се опитваме със сила да контролираме желанието, а да работим с механизмите и емоционалните реакции, които стоят зад него.
Източници
- Стейпълтън, Пита. „Неврологични изменения при възрастни с наднормено тегло и пристрастяващи хранителни желания след терапия с ТЕС: Проучване за осъществимост.“ ОБМ Интегративна и допълваща медицина (2018).
- Стейпълтън, Пита. „Рандомизирано клинично изпитване за меридианно-базирано въздействие върху хранителни пристрастявания с 6-месечно проследяване.“ Поведенчески промени 28 (2011): 1–16. doi: 10.1375.
