Автор: Марти Иванова
Техниките за емоционална свобода, познати като ТЕС или „методът с потупването“, често предизвикват любопитство, но и скептицизъм. И това е напълно разбираемо. Когато един метод изглежда толкова прост за прилагане, естествено възниква въпросът какво всъщност стои зад него и има ли научни доказателства за неговото действие.
„Методът с потупването“ се появява за пръв път през 1970 г. като част от метод за самопомощ. Оттогава расте не само популярността му, но се развива и разбирането за начина, по който той въздейства. Научните изследвания върху ТЕС започват през 90-те години на миналия век и постепенно се разширяват от наблюдение на психологическите ефекти към измерване на реални физиологични промени в организма.
Днес изследванията върху ТЕС разглеждат не само ефекта върху емоционалното състояние, но и промените в нервната система, нивата на стресовите хормони, мозъчната активност и генната експресия.
От алтернативен метод към обект на научни изследвания
До 2021 г. са публикувани повече от 400 статии в рецензирани научни списания, включително метаанализи, рандомизирани контролирани проучвания и други резултати, показващи ефикасността на ТЕС. Натрупани са и данни от над 20 000 проучени индивидуални случая.
Методите на енергийната психология се използват от професионалисти в областта на психичното здраве в различни части на света. Международната Association for Comprehensive Energy Psychology (ACEP) например включва над 1200 лицензирани специалисти в грижата за менталното здраве, които използват методи на енергийната психология.
Различни модалности на енергийната психология са получили признание от официални организации и институции, сред които Администрацията на ветераните в САЩ, Националният регистър на програми и практики, основани на доказателства, Националният институт за здраве и грижа за здравето във Великобритания (NICE) и Световната здравна организация.
Един от учените, допринесли значително за изследването на ТЕС, е австралийският клиничен психолог и университетски преподавател д-р Пита Стейпълтън. Интересното е, че самата тя първоначално подхожда скептично към метода.
Като специалист по хранителни разстройства Стейпълтън работи с групи и индивидуални клиенти чрез методите, на които е обучена в клиничната психология, но не е удовлетворена от скоростта и степента на подобрение. Срещата ѝ с ТЕС идва, когато по време на групова сесия една от участничките получава паник атака. Колега прилага техниката и след по-малко от 15 минути жената се връща спокойна.
Това провокира професионалния интерес на Стейпълтън. Тя започва да използва ТЕС в практиката си, а академичната ѝ работа в университета я отвежда и към научното изследване на метода.
През следващите години Стейпълтън провежда изследвания в различни области, сред които хранителни разстройства, пристрастявания, отслабване, хронични болки, страх от провал и тютюнопушене. Част от тези изследвания не разчитат единствено на субективното усещане на участниците, а измерват физиологични показатели като кортизол, експресия на ДНК и промени в мозъчната активност.
Какво се случва с кортизола след ТЕС?
Една от интересните посоки в научните изследвания е въздействието на ТЕС върху кортизола.
Кортизолът е един от основните хормони, свързани със стресовата реакция. Продължително повишените му нива се свързват с редица неблагоприятни ефекти върху психичното и физическото здраве, включително понижена имунна защита, метаболитни проблеми, затлъстяване и нарушения на съня.
Д-р Доусън Чърч и д-р Дейвид Файнстайн изследват нивата на кортизол при 83 участници с депресивни и тревожни състояния. Изследването е рандомизирано. Това означава, че участниците се разпределят на случаен принцип в различни групи, което позволява резултатите от отделните видове въздействие да бъдат сравнени по-надеждно.
Първата група получава едночасова ТЕС практика, втората един час психотерапия, а третата е контролна група и не получава терапевтично въздействие. Нивата на кортизола са измерени преди и след интервенцията.
При ТЕС групата е отчетен 24% спад в нивото на кортизола, докато при другите две групи не са установени значителни промени.
В ТЕС групата се отчита и клинично и статистически значимо намаляване на тревожността с близо 58% и на депресивните симптоми с 49%. Регистрирано е и общо намаляване на тежестта на симптомите с до 50% и на диапазона на симптомите с до 42%. В последващи изследвания при някои участници е отчетен спад на кортизола от над 40%.
Тези резултати са особено интересни, защото позволяват ефектът от терапевтичното въздействие да бъде проследен не само през усещанията на човека, но и чрез измерим физиологичен показател.
Как ТЕС влияят върху мозъчната активност?
Друга посока в изследванията е свързана с промените в мозъчната активност.
Измервания с електроенцефалограф (ЕЕГ) на мозъчните вълни показват дълбоки тета вълни по време на ТЕС сесия. При пациенти с тревожни разстройства след 30-минутна сесия е отчетено и над 60% намаление на показателите за тревожност.
Изследванията разглеждат и промяната в начина, по който човек емоционално възприема минали травматични преживявания.
Тук е важно да разберем защо работата с травматичния спомен невинаги може да се случи единствено чрез рационално осмисляне и разговор.
Психиатърът д-р Бесел ван дер Колк разглежда подробно травмата и нейните телесни проявления. Изследванията му показват, че при травматично преживяване намалява активността в зоната на Брока, център в мозъка, свързан с речта, докато се засилва активността в дясното полукълбо, свързано с емоциите. Това помага да разберем защо човек, преживял тежка травма, понякога трудно може да осмисли рационално и да изрази ясно с думи случилото се.
Според Ван дер Колк ефективната работа с тежката травма трябва да включва едновременно тялото и ума. Травматичното събитие трябва да може да бъде преживяно отново, но този път от състояние на спокойствие, сила и овластеност, вместо от първоначалното състояние на безпомощност и физическа парализа.
И точно тук виждаме връзката с начина, по който работят ТЕС. Чрез потупването първоначално работим с реакцията, която определен спомен или външен дразнител предизвиква. Овладяваме и спираме стресовата реакция в спомена, така че да можем да погледнем към миналото преживяване по нов, по-спокоен и овластен начин.
Както казва Ван дер Колк, травмата се връща в живота ни не просто като спомен, а като реакция. Именно тези реакции често са симптомите, заради които човек търси помощ. Започваме потупването от тях, за да проследим травматичните преживявания, които стоят в основата им.
Реконсолидацията на паметта и промяната на старите реакции
Клиничният психолог д-р Дейвид Файнстайн разглежда още един важен механизъм, свързан с ефекта на енергийната психология: реконсолидацията на паметта.
Най-просто казано, това е способността на мозъка да променя начина, по който вече съхранен спомен се свързва с определена емоционална реакция.
Файнстайн изследва скоростта, с която при енергийната психология могат да бъдат деактивирани мозъчните центрове, свързани със страха и болката. Тази бърза реакция се съчетава със способността на мозъка да се репрограмира чрез процеса на реконсолидация на паметта. Изследванията му показват, че нездравословните реакции спрямо определени тригери могат да бъдат променени чрез ТЕС.
Под „тригери“ разбираме външни събития или дразнители, които активират вече запаметена негативна реакция. Самото събитие в настоящето може да не е реалната причина за силната емоция. То може да задейства реакция, свързана с по-старо преживяване.
Точно затова работата с реакцията е толкова важна. Когато я овладеем, се създава възможност да реагираме по различен начин на същия дразнител, да преодолеем част от емоционалните ограничения, които преди са управлявали поведението ни, и да изградим по-здравословни реакции.
Какво ни показва науката за ТЕС дотук?
Научният интерес към ТЕС постепенно се измества от въпроса дали хората субективно се чувстват по-добре към въпроса какво измеримо се случва в организма и мозъка.
Други изследвания върху ТЕС използват ЕЕГ, функционален магнитен резонанс (fMRI) и позитронно-емисионна томография (PET), за да проследят физиологичните изменения в структурата и функционалността на мозъка.
Това е и една от най-интересните посоки в развитието на изследванията върху ТЕС. Емоционалната промяна вече не се разглежда единствено през субективното преживяване на човека. Учените търсят начини да измерят какво се случва едновременно с нервната система, стресовите хормони и мозъчната активност.
Науката продължава да изследва механизмите, чрез които ТЕС въздействат върху психиката и тялото. Но натрупаните до момента данни вече ни позволяват да погледнем отвъд субективното „чувствам се по-добре“. Измерват се промени в кортизола, мозъчните вълни и активността на различни мозъчни структури, а изследванията проследяват ефекта на метода при конкретни психологически и физически състояния.
Именно това прави научните изследвания върху ТЕС толкова интересни: въздействието на метода постепенно излиза от полето единствено на личното преживяване и се превръща в обект на измерване, сравнение и научно изследване.
Източници
- Dawson Church, PhD. Personal communication, May 20, 2018.
- Стейпълтън, Пита. „Науката зад ТЕС“. Научните журнали, изследванията и клиничните тестове, използвани като основа за разглежданите данни, са представени в труда на д-р Пита Стейпълтън.
- Чърч, Доусън, Йънт, Гарет и Брукс, Одри. „Ефектът на техниките за емоционална свобода върху биохимията на стреса: Рандомизирано клинично изследване“. Журнал за неврологични и психични заболявания, 200 (2012).
- Файнстайн, Дейвид. „Енергийна психология: ефикасност, скорост, механизми“. Списание за наука и лечение (2018).
- Ван дер Колк, Бесел. „Посттравматично стресово разстройство и природата на травмата“. Диалози в клиничната невронаука 2, no. 1 (2000): 7–22.
- Суингъл, П. Г., Пулос и Суингъл, М. К. „Неврофизиологични индикатори на ТЕС въздействието върху посттравматичния стрес“. Фини енергии & Енергийна медицина 15, no. 1 (2004): 75–86.
- Фанг, Дж. „Значими характеристики на ефекта от акупунктурна иглотерапия: Модулация на лимбично-паралимбично-неокортикалната мрежа“. Картографиране на човешкия мозък 30 (2009): 1196–1206.
- Нападов, В. „Реакция на хипоталамуса и амигдалата към акупунктурна стимулация в синдрома на карпалния тунел“. Болка 130 (2007): 254–266.
