Последните развития в квантовата теория променят начина, по който учените разбират времето. Вместо да тече от миналото към бъдещето, времето може да съществува като многомерна структура, в която различните моменти се припокриват и взаимодействат помежду си. Този модел се основава на принципа на квантовата суперпозиция, според който частиците могат едновременно да съществуват в множество състояния или дори в различни времеви линии (Deutsch, 1991).
Според някои от тези нови интерпретации времето се държи по-скоро като мрежа, отколкото като линейна последователност, което позволява събития от различни моменти да си влияят взаимно. Това би могло да помогне за обяснението на квантовото заплитане – явление, при което две частици мигновено си взаимодействат независимо от разстоянието помежду си. Алберт Айнщайн нарича този феномен „призрачно действие от разстояние“.
Някои физици описват това явление като „темпорално квантово заплитане“, предполагайки, че на квантово ниво информацията може да се разпространява както напред, така и назад във времето (Aharonov и съавт., 2010). Тази идея променя представата за времето от течаща река в резонансно поле, в което Вселената непрекъснато пренарежда, повтаря и преосмисля собствената си история.
Ако подобни хипотези бъдат потвърдени, това няма просто да промени физиката. То би поставило под въпрос и най-дълбоките ни представи за паметта, съдбата и самото съзнание.
Пренареждане на Матрицата, метод от Енергийната психология, е завладяващ терапевтичен подход, който използва концепции, вдъхновени от квантовата физика, по-специално идеята, че миналото, настоящето и бъдещето могат да съществуват едновременно.
В рамките на този модел всяка непреработена травма се разглежда като енергиен отпечатък в личната ни история, който влияе върху настоящата ни реалност и дори може да оказва влияние върху бъдещите ни преживявания.
Използвайки тази квантова перспектива, практикуващите Пренареждане на Матрицата прилагат техники като визуализация и водено въображение, за да „пренаредят“ тези травматични преживявания.
Това позволява на хората да трансформират емоционалния заряд, свързан с минали събития, и да създадат нови, по-подкрепящи лични истории. По този начин методът съчетава утвърдени практики за емоционално възстановяване със съвременни идеи от квантовата наука, като предполага, че промяната в начина, по който възприемаме миналото, може да промени начина, по който преживяваме настоящето и изграждаме бъдещето.
Литература
Aharonov, Y., Popescu, S., Tollaksen, J., & Vaidman, L. (2010). Multiple Time States and the Measurement Problem in Quantum Mechanics. Physical Review A.
Deutsch, D. (1991). Quantum Mechanics Near Closed Timelike Lines.
Източник: https://matrixreimprinting.net
