От: Ларийн Нюман, PhD
Когато сте запалени по Техниките за емоционална свобода (ТЕС), естествено ви се иска да разкажете за тях на всички!
Може би искате също ТЕС да намерят място в здравеопазването или в училищата. Затова с ентусиазъм и вдъхновение споделяте колко ефективни могат да бъдат. Как е възможно някой да не хареса ТЕС?
Но тогава чувате познатия отговор:
„Няма достатъчно научни изследвания.“
За хората, които практикуват ТЕС, това твърдение е особено обезсърчаващо, защото знаем, че не е вярно.
Какво всъщност се случва?
Моите наблюдения се основават на десет години изследователска работа, в която се опитвахме да разберем защо правителства и здравни институции не въвеждат даден подход, дори когато съществуват сериозни доказателства за неговата ефективност.
Метаанализът на Доусън Чърч и неговите колеги показва, че към момента за ТЕС са публикувани повече научни изследвания, отколкото за повечето други терапевтични подходи. Сред тях са и най-високо ценените видове научни доказателства – систематични обзори, метаанализи и рандомизирани контролирани проучвания (RCT).
Понякога е достатъчно просто да споделите тази информация. Възможно е човекът отсреща да е направил набързо търсене в интернет и да е попаднал на случайни публикации или единствено на силно критичната статия за ТЕС в Wikipedia (вижте статията на Седжал Шах, посочена по-долу). В такъв случай вероятно ще оцени възможността да се запознае с по-широк кръг научни изследвания.
Можете да попитате:
„Колко научни изследвания бихте искали да видите?“
Истината е, че няма магическо число.
Всъщност историята на медицината познава множество случаи, при които определени интервенции са били въведени в практиката още преди да съществуват научни доказателства за тяхната ефективност. Някои дори са били използвани години наред, докато не се е доказало, че всъщност са вредни.
Възможно е твърдението, че „няма достатъчно изследвания“, всъщност да означава, че човекът не знае как да прецени научните доказателства и какво означават те за прилагането на ТЕС в практиката или в съответната институция.
Ако ви кажат, че няма достатъчно „качествени“ изследвания, можете да попитате:
„Какво разбирате под качествени?“
Можете също така да ги помолите да дадат пример за подход, който вече са въвели, и какви доказателства са били в основата на това решение. Дори можете с усмивка да обещаете, че няма да ги безпокоите повече, докато ТЕС не достигнат същото ниво на доказателствена подкрепа.
Но най-вероятно количеството или качеството на научните изследвания изобщо не е истинският проблем.
Много хора се влияят много повече от други видове доказателства, отколкото от научните публикации.
Такива могат да бъдат например:
- мнението на семейството им;
- това, което медиите представят като съмнително;
- препоръките на техния лекар.
Някои здравни министри например се впечатляват повече от личните истории на хората, отколкото от огромен брой количествени изследвания.
Един министър често задавал въпроса:
„Как това ще помогне на чичо Франк? И какво мислят обикновените хора за това в местната кръчма?“
Друг човек може да се ръководи предимно от личните си убеждения. Например да вярва, че единствено медикаментите действат. Или да не приема нови подходи, докато някой друг първи не поеме риска да ги приложи.
Възможно е също да се страхува да не влезе в конфликт с колегите си или да смята, че въвеждането на ТЕС може да се отрази неблагоприятно на отношенията с ръководителя му или на професионалното му развитие.
Професорът, с когото работех, стигна до следния извод:
Когато хората казват: „Няма достатъчно (качествени) научни изследвания“, много често това означава, че всъщност нямат намерение да проявят интерес.
Възможно е да се страхуват, че ТЕС наистина могат да помогнат на много хора да се почувстват по-добре за по-кратко време и че това по някакъв начин застрашава тяхната професионална идентичност, доходи или влияние.
Какво можете да направите?
Вместо да влагате енергия в безплодни опити да убеждавате хора, които не желаят да чуят, потърсете човек, който е готов да бъде двигател на промяната и да подкрепи въвеждането на ТЕС.
Изненадващо е, че такъв човек може дори да няма нужда да прочете всички научни изследвания. За него може да е достатъчно да знае, че те съществуват, а още по-силно да се довери на опита на хората, които вече са използвали ТЕС и са получили реални резултати – лично или чрез свои близки.
Може би следващата стъпка е симпозиум на EFTi на тема:
„Как да поставим ТЕС в дневния ред на здравните политики: успешни примери и работещи стратегии.“
А дотогава, разбира се, винаги можем да потупаме върху собственото си разочарование и върху пречките, които виждаме по пътя към срещата с „правилните хора“.
Ларийн Нюман, PhD е изследовател и преподавател, чиято работа е насочена към внедряването на научно обосновани практики в здравните системи.
Източник: https://eftinternational.org
