От: Бруно Саде
От време на време попадам на въпрос, който звучи приблизително така: „Колкото и да потупвам, усещам съпротива, сякаш нещо в мен не иска да пусне емоцията.“ Усещането за съпротива по време на практика с ТЕС всъщност е много по-често срещано, отколкото може би предполагате.
Може да бъде обезкуражаващо да полагате усилия, да потупвате редовно и въпреки това да забелязвате някаква вътрешна преграда. Една част от вас може искрено да иска облекчение, докато друга сякаш се вкопчва в болезнените емоции. Когато това се случи, полезна промяна в подхода е, доколкото е възможно, да „спрем да се съпротивляваме на съпротивата“. С други думи, да престанем да се опитваме да се отървем от нея.
Вместо това можем да започнем да я включваме в процеса. Вместо да я отблъскваме или да се опитваме да я надвием, можем да ѝ дадем думата, докато потупваме. Тоест позволяваме на съпротивата да се изрази и проявяваме любопитство защо е там.
Много често тази съпротива има причина. Тя се опитва да ви защити по някакъв начин, дори стратегията ѝ да не е особено полезна. Колкото повече си позволяваме да чувстваме това, което чувстваме, и да мислим това, което мислим, докато потупваме, толкова повече пространство се създава, за да изплува тази вътрешна логика.
Съпротива срещу освобождаването от скръбта
Ето няколко примера от работата ми с клиенти.
С една клиентка работехме върху скръбта, която изпитваше след загубата на съпруга си. Дори след известно потупване тя забеляза, че част от нея не иска да освободи скръбта. Поканих я да даде думата именно на тази съпротива.
Докато оставаше с това усещане, тя осъзна нещо важно. За нея освобождаването от скръбта означаваше, че вече няма да почита съпруга си. Когато се свърза с тази мисъл, усети тежест в гърдите си. Това стана фокусът на потупването:
„Чувствам, че ако освободя тази болка и тъга, вече няма да почитам паметта му и когато мисля за това, усещам тази тежест в гърдите си. И точно това преживявам в момента.“
Докато намалявахме и освобождавахме емоционалния заряд, свързан с тази фраза, при нея спонтанно настъпи така наречената „когнитивна промяна“. Тя осъзна, че не е необходимо да бъде тъжна през цялото време, за да почита паметта му. Всъщност можеше да го почита, като продължава да го помни, макар и не непрекъснато, а по един по-спокоен начин, изпитвайки благодарност за всички хубави моменти, които са споделили.
Съпротива срещу освобождаването от срама
С друг клиент работехме върху страха му от публично говорене, по-конкретно върху спомен от гимназията, когато представяне пред публика не беше преминало добре. Докато потупвахме, той забеляза усещане за съпротива. Част от него смяташе, че ако се освободи от срама, свързан с този спомен, ще свали защитите си и ще стане по-уязвим към подобна ситуация в бъдеще. Затова дадохме думата и на тази съпротива:
„Има част от мен, която вярва, че ако престана да изпитвам срам за този спомен, ще се направя по-уязвим за нещо подобно да се случи отново. И точно това преживявам в момента.“
Докато освобождавахме неприятния емоционален заряд, свързан с тази фраза, той осъзна следното: като освобождава срама, който е останал в тялото му и е свързан с този спомен, всъщност става по-малко уязвим към изпитването на срам в бъдеще.
Смисълът на съпротивата
И в двата случая съпротивата по време на потупването не беше случайна. Тя всъщност се опитваше да защити нещо значимо. В единия случай защитаваше чувството за връзка и почит. В другия се опитваше да предотврати бъдеща болка.
Когато посрещнем съпротивата там, където се намира, и ѝ позволим да бъде чута, това, което я поддържа, вече няма нужда да изпълнява същата функция и започва постепенно да отслабва. Съпротивата вече не трябва да отстоява позицията си толкова силно, защото не е пренебрегвана или отхвърляна. Тя е била призната и приета.
Работата по този начин изисква готовност да слушаме, дори когато това, което чуваме, е неудобно или изненадващо. Но също така може да отвори вратата към по-дълбока преработка на преживяванията, такава, която включва всички аспекти на опита, вместо да се опитва да изтласка някои от тях настрана.
За финал ще кажа нещо, което често споделям с клиентите си:
Колкото повече успяваме да се срещнем със себе си точно там, където се намираме в момента, когато практикуваме ТЕС, толкова по-безопасен, по-мек и по-ефективен обикновено е процесът.
Бруно Саде е сертифициран практик по ТЕС и Пренареждане на Матрицата. По образование е клиничен психолог с лиценз за практика в Аржентина.
Снимка: Tj Holowaychuk / Unsplash
Източник: https://eftinternational.org
