Автор: Сараня Шантакумар
Забелязвали ли сте как усещането за собствена стойност сякаш се разклаща много по-лесно, когато преминавате през труден период в кариерата си? Това се случва, защото през голяма част от зрелия си живот свързваме самооценката си с професионалните постижения. Колкото повече успехи имаме, толкова по-ценни се чувстваме. Затова неуспехите в работата често водят до понижена самооценка и съмнения в собствените способности.
В тази статия ще разгледаме няколко фактора, които могат да отслабят усещането ни за собствена стойност, когато го измерваме единствено чрез професионалните си постижения, както и начини, по които ТЕС може да помогне.
1. Когато самооценката зависи единствено от професионалните успехи
Някои хора възприемат собствената си стойност почти изцяло през призмата на кариерата. Може би са били възпитани така или са научили, че успехите са единственото доказателство за тяхната ценност. В такъв случай всеки застой или неуспех в професионален план може сериозно да разклати самооценката им.
Примерни фрази за потупване:
„Въпреки че оценявам стойността си единствено според професионалните си успехи, аз дълбоко и напълно приемам себе си.“
„Въпреки че вярвам, че ми трябват още успехи и постижения, за да се почувствам достатъчно ценен/ценна, аз избирам да приема себе си такъв/такава, какъвто/каквато съм.“
2. Недостатъчно изградена устойчивост
Стремежът към висока самооценка е полезен, но когато човек се опитва да контролира този процес твърде строго, тя става крехка и лесно ранима. В живота не можем да преживяваме само ситуации, които ни карат да се чувстваме успешни. Наред с тях неизбежно идват и разочарования, грешки и неуспехи. Именно те изграждат устойчивостта ни.
Ако постоянно търсим само потвърждение за собствената си стойност и избягваме всичко, което би могло да я постави под въпрос, ставаме все по-уязвими при трудности.
Примерни фрази за потупване:
„Въпреки че търся само преживявания, които повишават самооценката ми, и избягвам всичко, което може да я разклати…“
„Въпреки че самооценката ми е толкова крехка, че дори малки неуспехи могат лесно да я разклатят…“
3. Оставане в зоната на комфорт
Една от причините хората несъзнателно да остават в зоната си на комфорт е желанието да предпазят самооценката си. Те избягват ситуации, които крият риск от грешка, провал или критика. Така обаче се лишават от възможности за развитие и растеж.
Истината е, че в професионалния живот никой не може да поддържа усещането си за увереност постоянно и без колебания. Растежът често изисква да поемаме рискове и да приемаме временния дискомфорт като част от процеса.
Примерни фрази за потупване:
„Въпреки че съм фокусиран/а повече върху това да не нараня самооценката си, отколкото върху способността си да я възстановявам…“
„Въпреки че избягвам ситуации, които могат дори леко да поставят на изпитание самооценката ми, защото ми изглеждат по-безопасни…“
4. Пренасяне на професионалните успехи и неуспехи върху всички области от живота
Човек може да бъде изключително успешен в работата си – например да управлява голям екип и да бъде отличен професионалист. Но това не означава автоматично, че ще се чувства еднакво уверен във всяка друга сфера на живота си.
Проблемът възниква, когато успехите или неуспехите в кариерата започнат да определят цялостната представа за собствената стойност. Тогава трудностите на работа лесно могат да доведат до усещането: „Не съм достатъчно добър във всичко.“
Умението да разграничаваме различните области на живота ни прави по-устойчиви в периоди на професионални предизвикателства.
Примерни фрази за потупване:
„Въпреки че пренасям ниската си самооценка, свързана с кариерата, върху всички останали области от живота си…“
„Въпреки че настоящите ми професионални трудности намаляват цялостното ми усещане за собствена стойност…“
Заключение
Когато професионалните неуспехи започнат да влияят на самочувствието и самооценката ни, е важно да обърнем внимание на това навреме. ТЕС може да помогне да открием и преработим убежденията и емоционалните реакции, които стоят зад тези преживявания. Така постепенно изграждаме по-стабилно усещане за собствена стойност – такова, което не зависи единствено от външните резултати и професионалните успехи.
Сараня Шантакумар е сертифициран и акредитиран ТЕС практик от Тамил Наду, Индия.
Източник: https://eftinternational.org
